От къща на къща, от семейство на семейство - мобилен екип от социални работници подкрепят семейства
За година и половина екипите, назначени по пилотния проект „Европейска гаранция за детето“, са обхванали 2384 деца и 1759 родители в уязвимо положение

„Кога е операцията за сърцето на малкия, уредихте ли болницата, кога заминаваме пак с вас в София?“. „Как да осигуря количка на детето ми със 100 процента ТЕЛК, а да не го нося само на ръце, тежи ми вече, на 4 години е?“. „Кога ще му слагат това апаратче на малкия, за да чува? Ще помогнете ли с документите за болницата?“. „Къде мога да пратя големия син на училище, а малката на детска градина? Какви документи и изследвания трябват?“.
Това са само част от въпросите и проблемите, които решават всеки ден Таня Чекова и колегите й от мобилния екип, осигуряващи услуги за превенция и подкрепа на най-уязвимите семейства в Стара Загора и махалите из региона. Всеки ден Таня, колегите й Димитър Бонев и Желязка Миткова са сред уязвимите деца и общности, за да помогнат с всеки въпрос, който те сами не могат да решат. Да ги насърчат и сами да си помогнат, да ги овластят, да им обяснят къде и как да отидат, за да решат проблема си. А проблемите са много - липса на регулярни лекарски прегледи/ваксини, включително за малки бебета, затруднения в грижата за децата, липса на документи. Екипът следи също децата да бъдат обхванати от образователната система, помагат за планирането на раждаемостта и много други.

Мобилният екип от социални работници е назначен в рамките на пилотния проект „Европейска гаранция за детето“ в България, финансиран от Европейската комисия и изпълняван с подкрепата на УНИЦЕФ. Партньор по проекта е община Стара Загора, а екипът е назначен към Центъра за обществена подкрепа, управляван от Фондация „Мисия Криле“.
В рамките на проекта са назначени 7 мобилни екипа и обхващат Бургас, Казанлък, Котел, Сливен, Средец, Стара Загора и Твърдица, както и по-малки населени места в територията на тези общини. От март 2021 г. до юни 2022 г. те са обхванали 2384 деца и 1759 родители в уязвимо положение.


Когато отиват в къщата на майката Никол, екипът знае, че малкият Мирослав има здравословен проблем – сърцето му е изместено вдясно. За проблема се знае още от родилния дом. Таня, която от години е в социалната сфера, а работи и като медицинска сестра, също е информирана за случая на момчето. Затова още при сформирането на екипа през пролетта на 2021 г., тя решава да посети семейството и да види как се справят.


„Никой не беше водил Миро на лекар след изписването, не бяха предприети мерки. Семейството и не знаеше какво да прави, само го пазеше от претоварване, защото при всяко малко усилие, дори при плач, посинява целият. Това забавя и развитието му – прохождане, моторика“
Екипът започва да обикаля болници и лекари заедно с майката и детето. В Стара Загора обаче специалистите са категорични, че не могат да помогнат и да направят необходимите операции на детето на място в града. Затова екипът закарва Никол и Миро в столицата, придружават ги в болници и при лекари в София, помагат да му бъдат направени нужните изследвания. Сега детето чака да му бъде насрочена дата за необходимите медицински интервенции и операции. А екипът отново ще бъде със семейството и при това. „Семейството нито има кола, нито може да се справи и да отиде с обществения транспорт на около 250 километра в големия град, където да стигне до болницата, да се свърже с лекарите“, казва социалният работник.


В семейството на Баба Стефка има ново бебе, установява екипът при посещението си в една от ромските махали в Стара Загора. Детето е на 5 месеца, но все още няма нужните документи, не е преглеждано редовно от лекар. Майката пък е видимо много слаба и казва, че не се храни достатъчно. Екипът оставя пакет от хранителни продукти, които са приготвили и носят в колата за такива нужди.
Обещават да се върнат, за да донесат подходящи млека и храни за бебето, да съдействат за документите и лекарските прегледи. А и да наблюдават грижите за малкото момиченце.
Докато са в махалата, за да посетят Стефка, веднага ги наобикалят хора от съседните къщи и ги заливат с въпроси за попълване на документи за безработица, питат ги за контрацепция, за записване на деца в училище, за нуждата от адресна регистрация и други.



Таня умишлено не дава „на готово“ решения на хората. Обяснява, че не иска да решава единствено тя и вместо самите хора, не мисли че това работи в тяхна полза. Вместо това социалният работник учи, показва, ако трябва – попълва заедно с нуждаещите се документи. Таня и екипът подхождат с разбиране към нагласите във всяка общност, всяко семейство. Помага с деликатност, лека-полека. „Какъв е смисълът да им налагам нещо рязко и отвън, да се опитвам да ги принуждавам – нито ще ме послушат, а дори и да ме послушат, ще правят нещата за кратко и после ще спрат. А след всичко това ще съм ги загубила, вече няма да ми се доверяват. Това не е работещо“, казва Таня. Но в същото време не спира да повтаря и повтаря на семействата: „Запиши го на училище, записа ли го, трябва да ходи! Подаде ли за детската градина, заведе ли я на ваксина...?“.
За най-сериозните и неотложни проблеми обаче е непримирима и поема контрола, за да е сигурна, че ще станат максимално бързо. Най-често когато става дума за нужда от медицински интервенции, посещения на лекари и специалисти, здравно обгрижване на малките деца и др.
Общо 7 мобилни екипа са създадени за работа на терен с уязвими общности в рамките на пилотния проект „Европейска гаранция за детето“. За целта са наети общо 22 допълнителни социални работници и сътрудници към Центровете за обществена подкрепа (ЦОП) и други социални услуги за превенция на рисковете и подкрепа на децата и семействата им в седем пилотни общини - Бургас, Казанлък, Котел, Сливен, Средец, Стара Загора и Твърдица.
Задачата на мобилните екипи е да предоставят интегрирана подкрепа на трудни за обхващане деца и семейства, да картографират техните специфични уязвимости и да предприемат мерки за тяхното преодоляване. Подкрепата включва предоставяне на информация, консултиране, насочване към услуги, мерки за предотвратяване на отпадането от училище, улесняване на достъпа до здравни, образователни и социални услуги и помощи, разработване и изпълнение на програми за превенция на ранните бракове, за семейно
