От Ирак до София с надежда

Историята на Кходър е тъжна, но в очите му все още има искра

Станислава Стамболиева
Историята на Кходър е тъжна, но в очите му все още има искра
Caritas Sofia/2017
11 Май 2019

Историята на Кходър е тъжна и мрачна, също като очите му, когато пристига в бежанския център в Овча Купел заедно с леля си Сахира. Няколко месеца по-късно той се усмихва за първи път от много време. Една от причините за това е проектът на Каритас „Играем и  учим“, подкрепен от УНИЦЕФ.

Кходър е едва на 6, но вече е загубил най-ценното за всяко дете – семейство и дом. Баща му се е отказал от него, когато е бил на 2, а майка му не  посмяла да се противопостави на неговото решение от страх за другите си деца. Момчето израства извън семейството си. Човекът, който се грижи най-много за него, е леля му Сахира. Въпреки старанието й, с времето Кходър все повече се затваря в себе си и не желае да говори с никого. За да спаси себе си и Кходър от опасностите, породени от враждебното отношение към религиозното малцинство на йезидите в Ирак, Сахира избира трудния път на бежанец.  

Седмици наред Сахира и Кходър гладуват и се крият в горите на Турция и България, преди да намерят своето място в бежанския център в Овча Купел, в София. Въпреки че двамата намират безопасна среда и подкрепа, Кходър не успява да се справи с шока от преживяното и страха от неизвестността.

Следват нощни кошмари и припадъци, от които детето трудно се съвзема. Кходър трудно се адаптира и включва в заниманията. Първоначално се държи агресивно и не показва никакъв интерес към учебния материал. Децата го избягват и не искат той да участва в игрите им - някои защото е йезид, а други – защото отказва да говори с тях.

„Оказа се голямо предизвикателство да се справим със ситуацията“, споделя  Мартина Райчинова, координатор на проекта „Играем и  учим“ – и добавя:„Затова го заведохме в Центъра за социална рехабилитация и интеграция „Благовещение“. Оттам ни казаха, че Кходър изостава в развитието си поради тежка психическа травма. След като знаехме вече това, бяхме готови да започнем отначало“.

Посещенията на Кходър в центъра разреждат кошмарите и припадъците. Рехабилитацията, различните терапии, и посещенията при логопед, успяват да успокоят детето. През това време екипът на „Играем и  учим“ постепенно го приобщава към групата и той участва с желание в игрите и уроците.

„Днес, четири месеца по-късно, Кходър вече има приятели. Историята все още не е стигнала своя щастлив край. Двамата със Сахира имат дълъг път пред тях, без значение дали в България или в друга държава. „Но аз имам надежда – категорична е Мартина –  защото в прекрасните зелени очи на Кходър забелязах искрата на безгрижното детство, пред която дори страхът и тъгата отстъпиха място“.

*Историята е базирана на истински случай, но използваните имена и изображения нямат пряка връзка със споменатите деца, за да бъде защитена тяхната сигурност. 

Деца бежанци и мигранти учат и играят в подкрепен от УНИЦЕФ център
Caritas Sofia/2017