Обучение на деца със специални образователни потребности в дигитална среда

Вижте личният разказ на един ресурсен учител

Виолета Георгиева
Деца със специални образователни потребности
Shutterstock
18 Юни 2020

Виолета Георгиева ресурсен учител към РЦПППО Монтана и подкрепя децата от ДГ № 12 „Звънче“ в гр. Лом.
Тя сподели своя опит за работа с деца със специални потребности в онлайн среда специално за капанията на УНИЦЕФ „Образование за всяко дете“. Г-жа Георгиева разказва за предизвикателствата, през които е преминала и за вдъхновението през целия процес на дистанционна работа с децата. Една от големите трудности, за които говори, е липсата на онлайн образователни ресурси, подходящи за деца със специални образователни потребности. За да отговори на този проблем, Детският фонд на ООН, съвместно с МОН и Регионалният център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование, ще създаде специална дигитална образователна платформа в подкрепа на децата с увреждания, техните родители и учители


В условията на обучение в електронна среда учителят в мен претърпя много метаморфози.

Изправих се пред редица новости, преоткрих мълчаливото богатство на технологиите, докоснах се до нови негови измерения, търсех и откривах иновативни начини и методи за взаимодействие… Научих се да летя, политайки смело напред към неизвестното.

Почувствах се като майка, която трябва да опази децата си от внезапно връхлетяла буря. Сънувах кошмари, в които воювах с невидим враг. Блъсках се в стени, връщах се и пак продължавах. Беше трудно… но си струваше…

Обучението на деца със специални образователни потребности в електронна среда е голямо предизвикателство.

Но когато учителят е успял да изгради добра емоционална връзка с ученика и родителя, а в основата на отношенията стои доверие, нещата се случват, макар и от разстояние. В практиката си доскоро смело отричах употребата на екрани, особено в детска възраст. Преди няколко месеца не бих повярвала дори, че ще дойде време, в което точно тези отричани екрани ще бъдат възможен начин да бъда полезна  за децата; че те ще се превърнат в единствена връзка, извор на взаимодействие, мост между дистанцията и подкрепата.

Предимства:

  • Продължаване на образователния процес за деца със специални образователни потребности и получаването на допълнителната подкрепа  в условията на дистанционна форма на обучение
  • По-чести срещи с родителите (предвид намалената им ангажираност по време на извънредно положение)
  • Възможност родителите да присъстват по време на работата на специалиста и да получават непрекъснато инструкции, напътствия и консултиране относно спецификата на работата с тяхното дете
  • Преоткриване същността на проектно базираното обучение като алтернатива в извънредната ситуация

 

Предизвикателства:

  • Липса на устройства и достъп до интернет на някои семейства
  • Липса на селектирани онлайн образователни ресурси, подходящи за деца със специални образователни потребности
  •  Трудността технически да преосмисля формулировката на инструкции и въпроси към децата

Това е предизвикателство от чисто технически тип. Вместо да кажа: „Покажи цифрата 3”, което няма как да се случи през екрана,  да преформулирам съдържанието на въпроса „Какъв цвят е цифрата 3?”, за да разбера дали наистина детето познава дадената цифра. Примерите от този тип са безброй, но те бяха козметична проблематика на фона на другите предизвикателства, с които се наложи да се боря, на моменти почти като с вятърни мелници.

Да преодолея хорските нагласи, че дистанционното обучение за деца със специални образователни потребности е мисия невъзможна

Много често чувах един израз, който и до днес отеква в съзнанието ми: „Да си играем на училище”. Опитвах се да не му обръщам внимание. Но разсъждавайки за първопричините за подобна нагласа у някои хора за всеобщите усилия на цялата педагогическа гилдия, ме накара да се замисля за потребността  да влагам много повече усилия за  разчупване и промяна на стереотипа. Всички срещани трудности по пътя на приобщаване на децата със специални образователни потребности водят началото си от него. Такива негативни стереотипи поставят бариери, нараняват, изолират, дискриминират…

Трябваше да накарам колеги да осъзнаят, че дистанционната форма е единствена възможна за момента, а дали е възможно да бъде ефективна, зависи единствено и само от нас.

Трябваше да убеждавам родители, че дистанционната допълнителна подкрепа ще бъде ефективна, колкото и новаторски и трудна за реализация да изглежда. Тя е вариант да не прекъсва образователния процес на техните деца, защото едно такова прекъсване може да осуети усилията на много специалисти, работили месеци наред с детето. Едно трайно прекъсване в корекционната дейност би върнало възможностите на детето до стартови позиции.

Да поддържам детския интерес

Да поддържам жив интереса у децата бе най-голямото предизвикателство в условията на дистанционно предоставяне на подкрепа. Това е приоритет номер едно и в нормална среда на обучение, но в създалата се обстановка бе от изключително значение да успявам да задържа вниманието им. Постоянно търсех онази светлинка в детските очи, която бе единствена, но и достатъчна обратна връзка, че правя нещата в правилна посока и  че всичко има смисъл.  Да запазя детския интерес стана най-важното предизвикателство за мен. Успявах с някои деца, не съвсем с други. Добрата подготовка винаги даваше ползи в работата ми. Тя пък от своя страна изискваше непрекъсната връзка и диалог с родителите, които да споделят най-новите интереси на децата, с които толкова динамично се променят. Случваше  се да измине ден, два, докато подготвя работни стикери с герои от любимо филмче, за да стане забавна математиката, а да се окаже, че вече на преден план са други анимационни герои от друга филмова продукция. И наново: подбиране на подходящи картинки, принтиране, изрязване, ламиниране, подготовка за позициониране върху магнитната дъска и т. н. Куп усилия, останали нереализирани заради моментна емоционална криза на детето например… Но това са нещата от професията на ресурсния учител. Всеки специалист в сферата на приобщаващото образование знае, че за урока с дете със специални образователни потребности няма точен сценарий, няма и формула, която да бъде спазвана и прилагана … Но всъщност, най-важен е пътят, който извървяваме заедно деца, учители и родители. Важна е протегнатата ръка, важна е онази искрица, която виждаме в детските очи и която ни напомня, макар и с въздишка, че може, че си струва, че има смисъл във всичко това…