Образованието в сегрегираните училища в Сливен

Голяма част от родителите в кв. “Надежда” в Сливен, който е с преобладаващо ромско население, не одобряват качеството на образованието, получаваните знания и дисциплината в най-близките до квартала училища. Въпреки това  повечето от тях изпращат децата си там. Сред основните причини са притесненията, че на друго място децата няма да бъдат приети добре, ще бъдат дискриминирани и семействата ще имат финансови и други трудности да изпращат децата си по-далеч от дома. 

Това са изводите на екипа младежи от Сливен, който е част от програмата за младежко и детско участие „Деца-изследователи“, осъществявана в рамките на пилотния проект „Европейска гаранция за детето“ в България. Проектът се изпълнява с финансиране от Европейската комисия и с подкрепата на УНИЦЕФ, а партньор в реализирането на младежкото участие е Националната мрежа за децата. В програмата „Деца-изледователи“ участват три екипа от общо 14 младежи от трите пилотни области - Бургас, Сливен и Стара Загора. 

Екипът от четирима младежи в Сливен, които също са част от ромската общност, са подкрепени от двама ментори от Мрежата на здравните медиатори. Те са провели анкета от 20 въпроса сред над 40 ромски родители от квартала, за да изследват проблемите с вторично сегрегираните училища в близост до квартала и с нивото на образование, което местните деца получават. Младежите установяват, че въпреки опитите за десегрегация реално децата посещават сегрегирани училища, в които преобладават ромските деца. Анкетата показва, че  85.4% от съучениците на децата са от ромския етнос, а 12.2%– от турския, показва анкетата. 

Чуйте и вижте в следващото видео някои от основните изводи на екипа младежи – Александра, Михаил, Атанас и Трайчо, подкрепени от менторите Тодор и Сашо:

„За нас като младежи е важно да не се образуват училища, в които учат деца само от един етнос. Когато децата в училище са от различни етноси, те могат да опознават различни култури, бит и традиции. Също така децата от квартала по-лесно ще преодоляват езиковата бариера, с която се сблъскват в начален етап на образование. Различната среда и комуникацията с хора извън квартала, ще се отрази положително в мисленето на децата, ще открият нови приятели и ще бъдат добър пример за интеграция“

- отбелязва екипът от Сливен.  

Каква  е ситуацията в сегрегираните училища  

Въпреки това родитeлите са разделени в мнението си къде да учат децата им - 43.9% не мислят, че е добре за децата им да посещават училища с изцяло или предимно ромски деца, а 48.8 % са съгласни децата им да бъдат  в един клас само с други деца от същата етническа общност и група. „Според нас родителите  одобряват тези училища, защото са по-близо до квартала и повечето приятели и роднини на децата учат там“, посочват от екипа младежи-изследователи. Това се потвърждава и от други отговори в анкетата им - 41.5 на сто от родителите отговарят, че са пуснали децата си в това училището до квартала, защото то е най-близкото, а 58.5 – защото другите деца от квартала ходят там. 

В същото време родителите не са особено доволни от качеството на получаваното образование. Над 41 на сто заявяват, че не са доволни, а други 24 на сто не могат да преценят. 34 на сто от родителите одобряват нивото, давано от местното училище. Най-сериозен според запитаните родители е проблемът с дисциплината, като близо 27 на сто го определят като основен. Друга част не са доволни от това, че не се учи достатъчно сериозно учебния материал, не се държи на присъствието на учениците и не се обръща достатъчно внимание на децата. 

Голяма част от родителите (73.2 на сто от отговорилите) смятат, че изискванията в тези училища са по-ниски в  сравнение с другите  училища. Това показва осъзната нуждата от по-качествено образование и добра дисциплина, отбелязват от младежкия екип. 

Защо не го търсят другаде 

Много голяма част от родителите, над 90% са доволни от отношенията между съучениците и смятат, че децата им са доволни от училището си. „Това се дължи на факта,че децата са от един квартал, постоянно са заедно след училище и в повечето случаи са близки, приятели или роднини. Това е и причината много от семействата от квартала да не искат да запишат детето си другаде, въпреки, че очевидно разбират, че има много други проблеми в качеството на предоставяното образование“, коментира 17-годишната Александра, която е част от екипа в Сливен. 

Половината от родителите отговарят, че са правили опити да запишат детето си в друго училище. Като основната причина за това посочват - за да може детето да получи по-добро образование. Но всички, които са опитали, са се отказали. „Много често в етап на записване и децата, и родителите се отказват от взетото решение за преместване, защото осъзнават, че условията са непосилни за тях, а и много често децата настояват да останат в своята позната среда“, разказва Александра. 

Голям процент от родителите (40.7%) се страхуват да запишат дето си другаде, защото повечето деца не са напускали квартала преди да започнат училище и трудно ще се приобщят към нова и непозна среда. Някои родители са на мнение, че другите училища са много далеч от квартала. 

Липсата на финансова възможност също е причина, която отказва 22% от родителите да запишат детето в друго училище. „Някои пък се страхуват от отношението, което ще получат децата им в класове с преобладаващо деца с български произход, както и от учителите на другите места. Не знаят и дали ще имат нужната подкрепа за справяне с образователни затруднения, ако имат такива“, казва Александра. 

Отговорът на друг от въпросите показва, че родителите осъзнават, че децата им получават не толкова добро качество на образованието, колкото биха поучили в друго училище - над 56 на сто от тях смятат, че детето им ще изпитва затруднения да се справя с обучение в гимназия, която е в другата част на града. 

„Затова трябва в основното училище децата да получат нужните знания, умения и изградени навици, за да могат по-лесно да справят нагоре в обучението“

- отбелязва Александра. 

Младежите предлагат следните решения за справяне с тези бариери  

• Осигурен транспорт до всяко едно училище в града 

• Равен достъп при кандидатстване в училищата 

• Работа с децата през лятото преди началото на учебната година 

• Осигуряване на пособия и помагала от училищата на социално слабите ученици 

• Работа на психолози и педагози с родителите на децата от кв.Надежда 

• Насърчаване и подпомагане дарбите и уменията на ромските деца (танци,музика и др.) 

• Родителски срещи със задължително присъствие