Нужна е системна подкрепа за децата със синдром на Даун – от детската градина до пазара на труда

„Липсва цялостна стратегия за подкрепа и приобщаване на децата със синдром на Даун в българската образователна система - от постъпването на децата в детска градина до завършването им и до професионалното им ориентиране и реализация.“ Това е заключението на екипа младежи от Стара Загора, който е част от програмата за младежко и детско участие „Деца-изследователи“, осъществявано в рамките на пилотния проект „Европейска гаранция за детето“ в България. 

Чрез интервюта с родители и експерти, те решиха да проучат темата как образователната система отговаря на нуждите на децата със синдром на Даун. Младежите, подкрепени от двама ментори от Фондация „Мисия Криле“, са направили 4 задълбочени интервюта и допълнително са проучили национални и световни практики по тази тема.  

Пилотният проект „Европейска гаранция за детето“ се изпълнява с финансиране на Европейската комисия и с подкрепата на УНИЦЕФ, а партньор в осъществяването на младежкото участие е Националната мрежа за децата. В програмата „Деца-изследователи“  участват три екипа от общо 14 младежи от пилотните области Бургас, Сливен и Стара Загора. 

Чуйте и вижте в следващото видео някои от основните изводи на екипа младежи – Ваяна, Денис и Едислав, подкрепени от менторите Силвия и Ивайло  

„Учителите задължително трябва да са квалифицирани специално за работа с деца със синдром на Даун“, споделя пред екипа от младежи Снежанка Турлакова​, която е приемен родител на Валентин – дете със синдром на Даун. „Стига да имат тази възможност, децата като Валентин лесно се приспособяват, но е нужно да им бъде даден този шанс“, казва в интервюто Снежанка.  

„Децата със синдром на Даун със сигурност не трябва да бъдат откъснати от обществото и връстниците си“, споделя пред младежите Тинка Иванова – начален учител в клас с дете със синдром на Даун. Съветът на Тинка към учителите, които преподават или им предстои да преподават на деца със синдром на Даун е да бъдат по-търпеливи с тях. ​Опитът й показва, че всяко едно научено нещо, трябва да бъде повторено още няколко пъти под различни форми и варианти, за да бъде добре затвърдено и трайно като знание. 

„Не би било работещо да се сформират отделни класове, паралелки, само за деца със затруднения. Но в същото време в един клас трябва да има най-много 2-3 деца със специални потребности, така че да могат да получат достатъчно внимание“ -  споделят наученото от интервюто си с началния учител младежите. „Необходима е  смесена форма на обучение или допълнителни занимания, така че децата със синдром на Даун да надграждат и затвърждават наученото чрез различни допълнителни практически занимания“, допълват младежите-изследователи. 

„Децата със синдром на Даун се адаптира много-по лесно, когато преди да тръгнат на училище, вече са ходили на детска градина“, подчертава пред екипа  Стефка Пеева, ресурсен учител и родител на Паола, която е със синдром на Даун . Макар Паола да е ученичка в 4-ти клас, тя вече е много самостоятелна, а майка й споделя с екипа повече за перспективите след завършване на образованието на дъщеря й. „На хората със синдром на Даун в чужбина им се дава възможност да работят по-леки и подходящи за тях дейности“, разказва Стефка. А младежите препоръчват този опит  да се пренесе и да стане реалност и в България. 

Младежите акцентират на този аспект и в интервюто им  с Иво Борджиев, социален работник в организацията „Светът на Мария“, която работи с деца със специални потребности. „Много важно е в училище да се изграждат умения, както е например в чужбина  - например в САЩ, Холандия или Франция, а не толкова на механичното придобиване на някакви научни знания,. Също така там  има предприятия, в които хората със синдром на Даун да работят след завършване на образованието си“, споделя с тях Борджиев.  

Младежите предлагат следните решения на тези предизвикателства 

• Създаване на системен подход и приемственост в подкрепата на децата със синдром на Даун през целия им житейски път - от детската градина до започването на работа 

• По-практически ориентирано образование, насочено към изграждане на умения и в подкрепа за бъдещия живот на порасналите хора със синдром на Даун 

• По-подготвени учители, осигуряване на курсове и обучения за тяхната специализация и квалификация за работа с деца с Даун 

• Създаване на работни места, адаптирани спрямо възможностите на хората със синдром на Даун 

• Повече подкрепа за детските градини и училищата, в които има деца със синдром на Даун за тяхното качествено приобщаване. Осигуряване на възможност тези деца да получават по-задълбочено внимание, да им се повтаря повече материала през различни форми, за да затвърждават наученото