Младежите с увреждания и свободното време: достъпни ли са културата и спортът?

Неочакваните позитивни ефекти на КОВИД-19 за онлайн развлеченията

Дилиян Манолов
Дилиян Манолов - практикува сензорна фотография
Личен архив
02 Декември 2020

Днес е Световният ден на хората с увреждания. Организацията на обединените нации приема хората с увреждания като все по-основен свой приоритет, като най-значимата нова стъпка в тази посока е Стратегия за включване на хората с увреждания, приета през миналата година.

По данни на Световната здравна организация, хората с увреждания в световен план са над 1.3 милиарда. И докато в последните години обръщаме внимание на това каква е заетостта на хората с увреждания и бизнес, граждански сектор и политически усилия се насочват към някои от проблемите по намиране на работа, овластяващо и достъпно образование, то сферата на свободното време и почивката остава проблем на самите хора с увреждания, техните близки, приятели и асистенти.

 

Свободното време като приоритет

От гледна точка на УНИЦЕФ свободното време на младите хора се засяга в Световната програма за действие за младежта, където една от петнадесетте теми за младежко включване и овластяване е свободното време. Свободното време е приоритетна област и в Конвенцията за правата на хората с увреждания, където приоритетът е: участие в културния живот, развлечения, свободно време и спортове.

Развлечението и свободното време са едни от най-важните дейности за придобиване на по-високи нива на благополучие при всички хора. Според Каргер и Базел физическото здраве е пряко свързано с активностите във свободното време, а активностите в свободното време имат пряка връзка с благополучието при всички възрасти (Karger S., & Basel Ag., 2016).

Като имаме предвид, че младите хора с увреждания са и млади хора, и хора с увреждания, тоест притежават две предпоставки за по-ниски нива на благополучие, можем само да си представяме колко важно е развлеченията и активностите в свободното време да са качествени и достъпни.

 

Развлеченията и връзката им с благополучието

Активностите в свободното време могат да се асоциират с фитнес, градинарство, участие в културни дейности например (Mansfeeld L., 2020). Развлеченията по дефиниция са дейности, които извършваме без непременно да има нужда и извличаме удоволствие от тях.

Една характерна особеност на развлеченията за съвремения млад човек е, че можеш сам да се впуснеш в нещо развлекателно. За доста младежи с увреждания това е невъзможно или защото имат нужда от перманентна асистенция, или защото има твърде много непознати или рискови фактори в новата среда. Така например, желанието да изпиеш едно питие и да пофлиртуваш в бар или нощно заведение е доста затруднено за големи групи от младежи с увреждания. Безцелното каране на кола за отпускане е още една развлекателна дейност, която е недостъпна за големи групи младежи с увреждания. Вечер на игрите в игрален клуб е силно ограничена поради неприспособеността на бордови игри и игрови формати за участие на хора с различни сензорни и други увреждания. Компютърните или конзолните игри, достъпни за младежите без увреждания, са напълно различни от тези, които са достъпни за големи групи от младежи с увреждания. На много места асистентът често бива таксуван като още един посетител или участник.

И понеже в Конвенцията за правата на хората с увреждания първият критерий е участие в културни дейности, ще разгледаме как изглежда участието в културни дейности за няколко групи младежи с увреждания.

Дилиян Манолов - практикува сензорна фотография
Личен архив
Дилиян Манолов практикува сензорна фотография за незрящи хора

"Свободното време и развлеченията са от огромна важност за баланса между живот и работа на всеки един млад човек."

Дилиян Манолов

Младежите с увреждания и културните дейности

 

За хората, използващи инвалидни колички, инфраструктурата и архитектурните решения са от огромна важност. Обикновено, когато говорим за обществени сгради, разговорът стига до широчината и стръмнината на външните рампи, наличието на асансьори и достъпни санитарни помещения. Но когато говорим за театри, кина, концертни зали, стадиони, младежки и културни центрове, трябва да влезем и в самите помещения, където се случва или се консумира културата. Обикновено имаме сцена, отделена със стъпала или от основната зала или от задкулисното пространство. Това значи, че участието на човек в инвалиден стол или количка в самата културна проява е затруднено. Ако младежът просто желае да е публика, в залите отново присъстват стъпала или рампените решения са прекалено стръмни или тесни.

 

Участие в развлечения и спортове

Вторият приоритет от Конвенцията за правата на хората с увреждания, който разглеждаме, е участие в развлечения. При незрящите хора и нощните клубове или барове имаме проблема с прекалено силен звук, атакуващ слуха, който е главният сензорен канал за възприятие на околния свят. Усещането е като непрекъснато да те заслепяват фарове. И понеже това е напрягащо, изнервящо и дезориентиращо преживяване, незрящият човек не може да участва в почти никакви активности.

Последният от разглежданите от нас приоритети е участие в спортове. При младежи с дефицити при ученето или вниманието, груповите фитнес тренировки са крайно неинформативни, дезориентиращи и неполезни. Това се случва поради прекалено бързо темпо на водене на тренировките, липса на достатъчно подкани или неяснота на инструкциите.

 

Ефектът на КОВИД-19

КОВИД-19 вкара изключително голям брой и вид преживявания в интернет формат. Ако разгледаме горните примери, ще видим, че архитектурните ограничения, нивото на шум и големият поток от бързо течаща информация вече не са фактор. Младежите в инвалидни колички могат да участват и да бъдат публика с много по-малко планиране, напрежение и усилия. Незрящите могат да слушат музиката в лайв-събитието и да чуят за какво си говорят хората в чата, вървящ под събитието и да се включат без усилие и премисляне как да стане. Хората със затруднения в ученето могат да връщат инструкциите или да забавят темпото на тренировките, както и също да ползват чат канал за допълнителни насоки.

 

Развлеченията и активностите в свободното време след КОВИД-19

В един свят след КОВИД-19 неминуемо отново ще се върнем към много физически събития. Ще е добре да инвестираме в достъпността на парковете, културните институции, спортните съоръжения и моловете. Можем и дълго и изтощително да провеждаме кампании за разяснение на това, че младежите с увреждания и без увреждания най-сетне трябва да могат да играят заедно интернет игри. Можем и да продължим да обясняваме, че придружителите не трябва да се таксуват, защото те влизат в определено място заради това, че младежът с увреждане е с асистент. Но едно от най-лесните неща, които можем да направим, е събитията или здравните ни формати и услуги да продължат да се случват и в интернет. Разбира се, младежите с увреждания трябва да станат обучители, както и да дават обратна връзка за по-качествено провеждане на онлайн частта на събитията.

Свободното време и развлеченията са от огромна важност за баланса между живот и работа на всеки един млад човек. Прекрасно е, че обръщаме внимание на теми като качествено и приобщаващо образование, качествена работна среда за младежи с увреждания, но свободно време и развлечения, изпълнени с преживявания, носещи спокойствие, радост, увереност и усещане за свързаност, са също жизнено важни. 


За автора:

Дилиян Манолов е съосновател на Фондация „Визионер“, която подпомага  личностното развитие и професионална реализация на хората с увредено зрение. Той е млад предприемач и психолог. Бивш младежки делегат на България в ООН и настоящ глобален шампион на УНИЦЕФ за поведенческа и социална промяна при младите хора. Дилиян Манолов е незрящ и се занимва и със сензорна фотография.