Майките на украинската граница споделят истории за загуба и несигурност

Всеки ден хиляди семейства бягат от насилието в Украйна и се страхуват за бъдещето на децата си

УНИЦЕФ
Всеки ден хиляди семейства бягат от насилието в Украйна и се страхуват за бъдещето на децата си
UNICEF/Gudak
25 Март 2022

Само преди няколко седмици Валентина е работила като адвокат. Съпругът й е имал собствен бизнес, а четиригодишната им дъщеря Полина обичала да посещава местната детска градина.

Сега те нямат нищо.

Само преди няколко седмици Валентина е работила като адвокат. Съпругът й е имал собствен бизнес, а четиригодишната им дъщеря Полина обичала да посещава местната детска градина.
UNICEF/Gudak

„Първо хвърлиха бомби върху спортен комплекс близо до нашата къща“, казва Валентина, която бяга от град Харков в Украйна със семейството си. „Тогава съседна къща беше бомбардирана. Нашите прозорци и стени бяха съборени. Сега нямаме дом.”

Това е едно от многото семейства, чиито животи са унищожени от войната в Украйна. Над 3 милиона души са избягали от страната, от тях 1,5 милиона са деца много от които няма къде да се върнат.

За хиляди като Валентина граничният пункт със Словакия се превръща в спасителен пояс.

Валентина от Украйна и дъщеря ѝ, коиото бягат от войната в Украйна
UNICEF/Gudak

„Мъжът ми ни доведе тук“, казва Валентина. „Пътувахме три дни. Сега той се връща в Харков, за да защитава Украйна. Не знам кога ще свърши и къде да се върнем. Градът е разрушен. Всичко, което имахме, изгоря.”

Всеки ден хиляди хора минават през ГКПП Ужгород с коли и пеша, бягайки от експлозиите и стрелбата в Украйна. Повечето от тях са жени, деца и възрастни хора. Доброволци са на разположение, за да осигурят топли напитки и храна, топли дрехи, стоки от първа необходимост за деца и лекарства.

Някои успяват да донесат куфар. Други бягат само с това, което имат. Много от тях имат домашни любимци. И всеки има споделено чувство на загуба.

Оксана бяга от град Украинка в Киевска област с двете си дъщери – Весняна на 5 г. и Алиса на 12 г.
UNICEF/Gudak

Оксана бяга от град Украинка в Киевска област с двете си дъщери – Весняна на 5 г. и Алиса на 12 г.

„Беше опасно да остана“, казва тя. „С оставането животът на децата ми, както и моят, бяха застрашени. Редовните сирени за въздушно нападение и криенето в убежище означаваха, че не можем да спим през нощта и да имаме нормален живот. Изпитвам огромно чувство за вина, че напускам родината си в такъв момент, но трябва да го направя в името на дъщерите си."

Иванка, която е евакуирана от град Тетиев, близо до Киев, също е решена да защити двете си деца.
UNICEF/Gudak

Иванка, която е евакуирана от град Тетиев, близо до Киев, също е решена да защити двете си деца.

„Когато чуят сирени за въздушно нападение и казват, че трябва да бягаме, защото лошите ще стрелят и хвърлят бомби, сърцето ме боли“, казва тя. „Трябваше да преместя децата на по-безопасно място. Когато свърши, ще се върнем. Съпругът ми, техният баща, ни чака.”

Христина бяга от Харков с дъщеря си Валерия и малкото им куче.
UNICEF/Gudak
Майка, бягаща от войната в Украйна плаче, докато разкзва за ужаса от войната
UNICEF/Gudak

Христина бяга от Харков с дъщеря си Валерия и малкото им куче.

„Майка ми реши да остане в Харков, след като получи инсулт“, казва тя. „Тя отказа да напусне. Най-големият ми страх е, че няма къде да се върна. Но наистина искам да се върна. Харков е нашият дом, семейство, приятели и колеги.“

Людмила и дъщеря й Лида бягат от дома си за втори път, след като са били разселени от Дебалцево, Източна Украйна, през 2014 г.
UNICEF/Gudak

Людмила и дъщеря й Лида бягат от дома си за втори път, след като са били разселени от Дебалцево, Източна Украйна, през 2014 г.

„Отново свикнахме с нормалния живот, купихме си дом и сега оставихме всичко зад себе си и не знаем накъде отиваме“, казва Людмила. „Завчера танкове бяха близо до къщата ни и чухме експлозии. Така че събрахме вещите си и отидохме на гарата за евакуация.