Как едно малко момиче се учи да живее с аутизъм

Историята е част от кампанията на УНИЦЕФ и партньори "С очи за всички"

Дневник
Миглена,на 5 години, която е диагностицирана с аутизъм - част от кампанията на УНИЦЕФ и партньори "С очи за всички"
Дневник

26 Ноември 2019

Този текст е част от поредицата, в които "Дневник" представя деца и младежи с увреждания в България в рамките на кампанията на УНИЦЕФ "С очи за всички".

Миглена Методиева е неразличима от всяко 5-годишно дете. Скача на батут, хвърля надуваеми жаби в кош, люлее се силно, тича, подскача на възглавници. Когато е на около 2-годишна възраст, родителите й забелязват, че нещо с нея не е наред, защото не говори. Лекарите установили атипичен аутизъм.

Сега, три години по-късно, повече от две от които работа с терапевта Анна Динчева от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, Меги вече говори и разбира почти всичко.

"Тя тогава не можеше да комуникира, не говореше, издаваше само звуци и викове, ползваше памперс. Сега се обува, събува сама, храни се сама. Общуваме добре, ние си я разбираме 100% - когато има нужда или проблем. Откакто започнахме работа с Ани, с голяма част от стереотипите се разделихме, остана само изразяването на емоции - когато нещо й е ново или когато има силна радост", обяснява бащата Валентин Методиев.

Говорим с родителите и терапевта в пълната със специални уреди зала за ерго- и сензорна терапия към Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование. Това е първото занимание на Меги след лятната ваканция, по време на която много е пътувала с родителите си, прекарала е време сред природата - на село, на море. През лятото логопед се е занимавал ежедневно с нея и много е напреднала с говоренето.

Миглена,на 5 години, която е диагностицирана с аутизъм - част от кампанията на УНИЦЕФ и партньори "С очи за всички"
Дневник

"Тя тогава не можеше да комуникира, не говореше, издаваше само звуци и викове, ползваше памперс. Сега се обува, събува сама, храни се сама. Общуваме добре..." - бащата Валентин Методиев.

"Няма проблем с това да командва хората и да ги накара да правят това, което тя иска. С появата на говора започват да се проявяват и черти от характера. Тя иска цялото внимание и започва да е малко манипулатор. Използва недостатъците си в своя полза. Много е последователна, ако иска нещо - ще настоява, докато не си го получи. Истинска лъвица", казва майката Евелина Методиева.

Досега Меги е била в специализирана детска градина с логопедични групи, от тази учебна година година е в обикновена детска градина, в която социализацията върви добре - и другите деца я приемат добре, и тя - тях, и е много щастлива. Меги няма проблеми с адаптация, с нова среда, с хора, тя е социална, дружелюбна, разказват родителите.

Преди заниманията с Анна Динчева Меги е реагирала остро на шум. Във времето, с появата на говора и на всичките промени започнала да има по-голяма търпимост към шумна среда, към много хора, към нови неща. Сега вече се учи да пише букви, цифри, обясняват майка й и баща й.

"Меги измина дълъг път, тя беше тревожна, плачлива, лесно се притесняваше от всичко, което се случва около нея, понякога дори от нещата, които се случват в самата нея. Сега е различна, изключително общителна. Изобщо, от едно дете, което не говореше и не знаеше как да се справя с емоциите в поведението си, тя се превърна в едно момиче, което много добре знае какво иска и как да го постигне. И може да се адаптира, може да изчаква, знае на какво да играе и какво й доставя удоволствие. Когато е уморена, играе на едни неща, когато е развълнувана и енергична - на други. Което е най-важното, това е първият начин на учене. Чак след това идва академичното учене", разказва Анна Динчева.

Тя е един от 13-та терапевти, обучени по програмата по ерготерапия и сензорна терапия към Регионалния център за подкрепа на приобщаващото образование. Програмата съществува вече пета година, като основната й функция е да подпомага процеса на приобщаващото образование в София.

Сензотерапията е един от многото подходи в ерготерапията и е изключително подходяща в ранна детска възраст за деца с проблеми или просто със специфика в развитието. През центъра безплатно преминават повече от 70 деца годишно.

Миглена,на 5 години, която е диагностицирана с аутизъм - част от кампанията на УНИЦЕФ и партньори "С очи за всички"
Дневник
Миглена,на 5 години, която е диагностицирана с аутизъм - част от кампанията на УНИЦЕФ и партньори "С очи за всички"
Дневник

Анна Динчева казва, че децата се променят сами, терапевтите само им дават възможността и средата, показват им как. "Особено когато семейството разбира неговите потребности, оценява неговите нужди, защото често хората смятат, че детето трябва да се адаптира, че е длъжно да свикне, длъжно е да спре да плаче, длъжно е като с вълшебна пръчка да свикне с шума, да прави разни неща. Често няма разбиране по отношение на тези предизвикателства, които Меги среща", отбелязва тя.

"Много от родителите неглижират и не разпознават проблемите навреме и подценяват възможностите, които дава ерготерапията. Това не е нещо ново в световен мащаб, но в България е отскоро", обобщава бащата на Меги.

Родителите на Миглена, на 5 години
Дневник

Анна Динчева разяснява, че проблемите в сензорната интеграция не са болест, не са нещо, което може да се види на скенер. "Човек възприема нещата, които се случват в него и около него по различен начин. И понякога не може да се адаптира и да свикне с неща, към които ние отдавна сме привикнали", отбелязва тя и дава за пример автобус от градския транспорт. Понякога той може да е студен и да мирише на гума, друг път път е горещ и мирише... на какво ли не. Дали ще се качиш в стар тролей, или нов - има голяма разлика как ще премине пътуването, но на нас това не ни прави впечатление. "Такива хора обаче възприемат и мислят по различен начин и това, с което ние им помагаме, е да станат по-гъвкави, да свикнат с различните неща около тях. Меги има прекрасен потенциал, но за да може да го покаже и разгърне в детската градина, ще трябва да свикне с шума там", обяснява терапевтът.

По думите й децата с аутизъм имат огромен потенциал, но хората, които гледайки отстрани тяхното странно поведение - ходенето на пръсти, махането с ръце - смятат, че те нямат никакъв потенциал, смятат ги за умствено изостанали, смятат, че "щом си невербален, значи си необучаем".

"Меги не казваше нито дума, когато дойде, първите й думи започнаха да се появяват в тази люлка, докато играеше с пяна... първите й думи бяха "люш", "пяна", т.е. всичко, което й носи много приятни, силни усещания в тялото и неща, които й помагат да се чувства добре, я накараха да започне и да говори, да харесва хората, да има потребността да каже нещо", обяснява Анна Динчева.

След това идва ред на логопедите. Деца като Меги имат нужда от комплексен подход, затова и програмата се нарича комплексна терапия, тя комбинира ерготерапия със сензорната терапия, психологична подкрепа и медицинска рехабилитация - кинезитерапия.

"Първите крачки към приобщаването трябва да минат през нашия център. За повечето деца една година ерготерапия дава един страхотен старт за тяхното развитие. Едно от основните неща в ерготерапията е, че тя е клиентцентрирана или детецентрирана, както казваме ние. Тоест детето води, то няма чувството, че прави някакви упражнения по принуда, защото е важно или полезно за него, то играе и в същото време работи и за това как усеща себе си, и за координация, и за фина моторика. Децата се учат особено през тялото си, затова нашата голяма борба е да се движат колкото се може повече - тогава учат най-добре", завършва Динчева.

Анна Динчева - специалист в Регионалния център за подкрепа на приобщаващото образование
Дневник

"Меги не казваше нито дума, когато дойде, първите й думи започнаха да се появяват в тази люлка, докато играеше с пяна... първите й думи бяха "люш", "пяна"- Анна Динчева.