Историята на Антон

Въпреки трудностите, вече втора година той учи "Уеб дизайн и графична реклама"

БНТ
Антон разглежда книги в университетската библиотека
UNICEF Bulgaria/2019
29 Ноември 2019

Университетите у нас не са достатъчно подготвени да обучават хора с увреден слух или поне с това се сблъсква Антон. Въпреки трудностите при преподаването и липсата на артикулатор или жестомимичен превод в часовете, вече втора година той с желание изучава "Уеб дизайн и графична реклама" в Нов български университет.

Продължителната рехабилитация при него оказва голямо влияние върху развитието му. Със своята история той става част от кампанията на УНИЦЕФ "С очи за всички". "В момента се стремя да правя това, което мечтая. Това ме прави горд", категоричен е Антон. 

За да се стигне до изговарянето на това изречение, той преминава през 19-годишна рехабилитация, която продължава и днес. Отнело му време да свикне с факта, че не чува. Първо учил звукове и думи, опитвал се да чете по устните. Постепенно напредвал.  

"Обогатяване на речта, изразни средства, чисто артикулационна подготовка, отчитане, което за него беше много трудно, тъй като той не беше свикнал да отчита по устните на хората, а самият той не използваше и не познаваше жестовия език", обясни Ива Евстатиева, речево-слухов рехабилитатор. 

Антон се ражда без проблем. На четири години се разболява от менингоенцефалит, а след време става ясно, че е загубил слуха си. "Хората с увреден слух не са болни. Те имат нужда от малко повече внимание в комуникацията, те могат да пишат, могат да четат, разбират ни прекрасно, но имат трудност с това, че не чуват", подчерта Евстатиева. 

"Искрено се надявам да имам повече отворени възможности. Да кажа на хората да бъдат мотивирани, да търсят много варианти и начини как да се справят с техните проблеми", допълни Антон. 

Борец за справедливост - такъв е той в очите на майка си. Не спира и да се бори с преградите, пред които е изправен. Всеки ден, в почти всяка ситуация. "Не мога да го извикам, удрям с крак по пода, за да усети вибрациите. Махам силно с ръка, за да му привлека вниманието. Когато е в стаята и трябва да вляза, леко си промушвам ръката, светвам лампата, ако е тъмно, за да може да ми каже дали мога да вляза или не", посочи Елена Ставрева. 

Антон е енергичен, любознателен и артистичен. Обича да рисува, а бягство от ежедневието намира в книгите. Преди време Антон бил в Америка. Там проблем с комуникацията нямал. Затова тайничко се надява нагласата на обществото към хора като него поне малко да се промени.

BNT