"Искам да кажа на момичетата да вярват и да се борят, докато не постигнат целите си" - Лина Алокла

Запознайте се с Лина Алокла, 13 г. от Сирия, на която зададохме няколко въпроса по повод Междинародния ден на детето - момиче, а целта ни бе да вдъхновим и други уязвими момичета в България да не спират да преследват мечтите и целите си. Вижте:

- Каква е твоята работа-мечта и защо?

Избрала съм да стана гримьорка. От малка мечтая да си отворя ателие, в което да гримирам и да правя прически.

- Към какво се стремиш и какво искаш да постигнеш в по-голяма възраст?

Мисля, че в това ме бива и че това е моето бъдеще – като порасна, искам да имам тази професия. Обещала съм на мама, че ако иска, може и тя да работи при мен. Тя може всичко.

- Защо мислиш, че технологиите и иновациите за важни за момичетата?

Един човек може да знае повече от друг и другият да се научи от него. Всички тези модерни технологии помагат за по-лесен достъп до знания, които могат да се придобият допълнително. Има много хора, които искат да научат това умение и аз бих могла чрез видео уроци да преподавам и на други хора това, на което съм се научила и мога.

- Кой е най-важния за теб човек за подражание относно образование и умения и защо?

Майка ми е моят модел на подражание. Откакто ѝ казах, че това е моята мечта, тя започна да ми показва различни неща и да ме учи и да ме напътства. Подкрепя ме във всичко, обяснява ми. Дори когато нещо не умея добре, тя ме насърчава да пробвам. Тя самата ми е модел, пробвам различни техники на гримиране на нейното лице дотогава, докато се получи добре.

- Ако можеше да създадеш едно нещо, което ще направи света по-добър и безопасен за момичета и жени, кое щеше да бъде то?

Бих искала да мога да дам подкрепа на всички момичета по света за всичко. Ако можех, бих искала да кажа на по-малките да мислят за бъдещето, да не живеят ден за ден, да имат мечта от малки. Да не слушат тези приятели, които им казват, че нищо няма да излезе.

Да вярват, че могат, да се борят, докато не постигнат целите си. Аз от малка си мечтая за моето ателие и вярвам, че ще го постигна.

Тасним е на 12 г. от Мароко, момичето е със статут на търсеща закрила в България. Говори френски, английски, арабски и разбира вече малко български.

- Каква е твоята работа-мечта и защо?

Аз не съм мислила съвсем сериозно каква ще стана, но имам една мечта – да стана ветеринар, защото много обичам животните. Много обичам и природата. Харесва ми и медицината, и животните, затова тази професия е едно хубаво съчетание между двете.

- Към какво се стремиш и какво искаш да постигнеш в по-голяма възраст?

Бих искала най-много като порасна да бъда спокойна, да имам къща, която ще споделям с майка ми и баща ми, къщата да бъде заобиколена от прекрасна природа, да няма вредни емисии от коли и да има хубав и чист въздух.

В училищата в Мароко има десетобална система и аз винаги взимах 8 от 10. Казах си, защо да не изкарам някой път и аз 10 от 10? Толкова силно го пожелах, че в края на годината изкарах среден резултат 9,97 по всички дисциплини. Това ме накара да вярвам, че

ако човек желае силно нещо и си го постави за цел, то се случва.

Вчера в училище и ни раздадоха учебниците. Аз толкова обичам история и география, че ми идваше да се развикам и разплача, защото обожавам тези два предмета, а не разбирам български така добре, че да ги прочета. Трябваше да съм в 7-ми клас, но сега съм 5-ти клас, заради езика. След като науча български език, бих искала да си потърся паралелка с френски език.

Мечтая да имам собствена ветеринарна клиника. Виждам я голяма, да има операционни зали, стаи за консултиране, стаи за пренощуване на болните животни, отделни стаи за котки и кучета, за влечуги, и т.н., да е оборудвана с цялата необходима апаратура, а ако животното е кон или крава, ще правим домашни посещения. 

- Защо мислиш, че технологиите и иновациите за важни за момичетата?

Технологиите са нещо важно в живота, например ето – имах важна среща с вас днес, организирахме я с гласово съобщение. Ако нямаше технологии, трябваше с писмо да стигне до нас тази покана след няколко дни.

- Кой е най-важния за теб човек за подражание относно образование и умения и защо?

Майка ми е този човек. Когато тя е била на 8 години, нейните родители са се развели. Тя е останала да живее с баща си и с неговата съпруга. Майка ми винаги е казвала на баща си, че иска да учи в хубави училища, но това не се е случило. В семейството са се родили още две момичета и едно момче, но те не са проявявали желание да учат, въпреки, че им били дадени много възможности. 

Майка ми е била много ощетена откъм възможности да учи. Въпреки това е имала воля, била е борбена, намерила е начин да учи програмиране, но се оказало, че с тази професия е трудно жена да се реализира в Мароко. Затова е започнала да учи и френски език, за да може да преподава, което е било приемлива професия за жена. В Мароко за съжаление в много сфери няма възможност за реализация. Още не знаем дали е така и в България и дали ще успее да намери квалифицирана работа. На много места и отказват, защото е все още търсеща закрила. Слава на бога, майка ми ми показа, че в живота не трябва да се отказва човек. Ето сега сме тук, опитваме се да вървим напред и да си взимаме поука от всичко. 

- Ако можеше да създадеш едно нещо, което ще направи света по-добър/безопасен за момичета и жени, кое щеше да бъде то?

Бих искала всички хора да бъдат обикновени. Има хора, които провалят сами сбе си, а има и такива, които искат да се развиват, но не намират такава възможност. А има и такива, които имат всичко и са умни, но нещо в живота им ги проваля.

Всички хора да се отнасят еднакво добре, да не гледат как хората изглеждат, а какво има в сърцето им.

В Мароко имах приятелка, която беше малко по-пълна. Получаваше обиди, а тя беше толкова добра и хубава. Тя загуби желание да ходи дори на училище. А може хората да се отнасят еднакво добре към всеки, всеки заслужава да се държат добре с него. Защото има много дисриминация, много несправедливости. Ние поддържаме връзка с моята приятелка, и с цялото и семеъство. Имам сега приятелки от Ирак тук, с които се запознах в Каритас София, в клуб домашна работа и след това бяхме на лагер пак от Каритас София.

Трябва да сложим хормон на щастието във водите на всички хора, за да бъдат всички добри.