Да преброим до 10, преди да снимаме

Две момичета бият и унижават трето, като я карат да се съблече пред камерата на телефона.

Момиче е паднало на земята и се държи за главата, докато друго го рита.

Възпитател удря момиче в училище.

…..

Достатъчно е да извадите смартфона от джоба си, да кликнете два пъти и подобно видео да изскочи пред вас. Дори не е необходимо да натискате play – кадрите с агресията стартират пред вас. Някой е извадил телефона си, заснел е агресията и я е публикувал, без да се замисли дали е редно. Часове по-късно, а може би и минути, въпросното видео вече е в сайтове и в ефира на националните телевизии. Това е най-честият път на един видео клип на инцидент с агресия между ученици в училище.

„Но какво се случва с участниците? Замисляме ли се за това, преди да натиснем червеното копче?“

Тези въпроси си задава Симеон Кожухаров, доскоршен тийнейджър, а вече младеж на 20 години, студент по информационни технологии и със задълбочени интереси в сферата на медийната грамотност.

„Всеки трябва да знае дали може да публикува видео или снимка, дали ще злепостави хората или ще ги покаже в техните най-низки моменти, дали това изобщо трябва да стига до масовата публика“, казва Симеон. По думите му никой не се замисля, че се показват лица или лични данни или се накърнява лично достойнство. Затова е убеден, че трябва да допринесе с нещо в името на това да има етика в мрежата и в професионалната журналистическа гилдия.

Получава този шанс по време на първия виртуален младежки хекатон у нас, организиран от УНИЦЕФ и партньори. Той се провежда миналата година и е посветен на дигитални решения в подкрепа на медийната грамотност. След национален конкурс и поредица от обучения, инициативата събира 17 младежи от цялата страна, които имат задача да дадат решение на няколко проблема в онлайн средата, избрани като най-наболели от самите тях – фалшиви новини, кибератаки, онлайн тормоз, неетично отразяване на инциденти и липса на възможности за себеизява на мнения и права от страна на младежите онлайн. 

Един от тези младежи е Симеон. Участниците са разделени на отбори и всеки избира тема, по която да търси решение. Отборът на Симеон, в който влизат още Васил, Мишел и Владимир, се спира именно на етиката в отразяването на инциденти.

„По време на обсъждането в съзнанието ми изплува спомен за отразяването на катастрофа, което силно ме беше смутило. Журналистите директно разпитваха афектирани хора, притеснени за себе си, за близките. Задаваха се въпроси, които не носеха нищо, освен зрелище. За мен това беше крайно неуважително“ 

- разказва Симеон. Става дума за катастрофата на автомагистрала Тракия през 2018 г. когато автобус се обръща в канавката след удар с кола. Загиват 6 души.

Така групата решава, че такива примери трябва да бъдат описани в интернет, но да бъдат посочени грешките при отразяването и как това може да се случи по етичен начин. Младежите създават проект за уеб платформа, където да се разглеждат инциденти. Тя ще бъде насочена към всички потребители, независимо от възрастта или професионалната им насоченост, защото всеки може да публикува в интернет.

“Не само медиите отразяват. Вече всеки може да е медия, благодарение на интернет. Така сме устроени, че вдигаш телефона и снимаш“, казва Симеон.

Ето и какви видове инциденти ще бъдат включени в нея: инциденти по пътищата, природни бедствия, агресия в училище  и домашно насилие. За Симеон последните две са особено проблематични. 

„Публикуват се видеа, показващи например блок, от който се чуват писъци. Да, има проблем, но хората трябва да знаят, че това не трябва да стига до масовия зрител в такава конкретика. Вместо да снимаме, може да подадем сигнал в полицията“, казва Симеон.

Що се отнася до агресията в училище, той е забелязал и друго. Видеата, достигащи до националните телевизии, са със замазани лица, но според него това не е достатъчно.

„Дори и да замъглиш лицето на човек, в неговата локална общност се знае кой е той“, казва младежът. След това той е приеман за побойник, а може това да е било единичен случай вследствие на проблем вкъщи, например, допълва той. 

Идеята на младежите е от уеб платформата потребителят да може да разбере как да действа, ако пред него се развива подобен инцидент – на кого да се обади, къде да подаде сигнал и едва тогава, когато е минала емоцията, да обмисли дали заснетото трябва да бъде публикувано за масовата аудитория.

„Не казваме нищо да не се публикува, а само, ако това е от обществена значимост и по-скоро ще помогне, отколкото да навреди на участниците“

-казва Симеон. Правило, познато и в Етичния кодекс на журналистите в България.

Надеждата на Симеон и другите младежи е тази уеб платформа да бъде използвана дори в обучението на студенти по журналистика у нас, а защо не и от професионални журналисти. Скоро тя може да се превърне във факт. Техният проект ще бъде част от по-голяма платформа на УНИЦЕФ България, наречена Компас за дигитална грамотност Cyber Survivor, насочена към ученици и млади хора, на които да се развива критично мислене. Философията на организацията е това място да бъде създадено от тийнейджъри за тийнейджъри, с подкрепата на специалисти. В нея ще бъдат включени и останалите 4 проекта, инициирани от участниците в хaкатона.

Целта е подрастващите да придобиват умения как да се предпазват от кибератаки, фалшиви новини, онлайн тормоз, неетично отразяване на инциденти и същевременно как да създават безопасно съдържание в интернет, без да застрашават сигурността си. Но всичко това през тяхната гледна точка – от закрила към овластяване, защото в 21 век младите хора са не само потребители, а и създатели на медийно съдържание.