Всички ли в ЕС имат равни възможности да получат образование?

Образованието и равенството трябва да са част от всяко семейство

Автор: Мариана Васконцелос
Момиче и момче стоят на предния чин в училище и пишат в отворените си учебници
UNICEF/UNI154480/Pirozzi

09 Септември 2019

Образованието само по себе си е човешко право. Но нека си представим, че не е така… Нека в този текст си представим образованието като момиче, което има една най-добра приятелка – равенството.

Израснах в португалско семейство от средната класа и двете приятелки неизменно сядаха на масата с нас в моето детство. Вярвам, че имах достъп до качествено образование, защото бях волно и свободно дете (свободно от задължения да плащам и от политическа или религиозна идеология), а също и видимо равнопоставено. След гимназията отидох в добър държавен университет. За пръв път от мен се очакваше да плащам образованието си и родителите ми го сториха без колебание, защото ако учиш, ще бъдеш възнаграден с добра работа.

Прескачаме няколко години… и вече разбирам колко утопични са били моите представи по темата. Дори не става дума за това, че „добрата работа“, за която учех толкова упорито, така и не се появи… Говоря за различния достъп до образованието в моята родина, но и в целия Европейски съюз.

Прескачаме няколко години, две специализации и няколко международни проекта и пак разбирам колко утопични са били моите представи по темата. Дори не става дума за това, че „добрата работа“, за която учех толкова упорито, така и не се появи… Говоря за различния достъп до образованието в моята родина, но и в целия Европейски съюз. 

Проумях го, когато започнах да пътувам и просветлението по темата дойде по време на участието ми в програмата „Еразъм“ в Италия. „Еразъм“ е страхотна програма, защото ти дава възможност преди всичко да обменяш опит с други младежи от цял свят. Това означава много повече от възможността да отидеш на гости и да пренощуваш в безброй европейски градове… То означава да разбереш как мястото на раждане безспорно влияе върху това дали и как образованието, равенството и свободата сядат на масата с теб.

За да говорим за равните възможности по отношение на заетостта, първо трябва да се реши проблемът с неравенството в образованието.

Въпреки че всички държави членки на Европейския съюз са подписали Всеобщата декларация за правата на човека, не всички осигуряват свободен и равен достъп до образование. Как можем да говорим за равенство, когато в някои страни студентите не плащат никакви учебни такси и може дори да получават финансова подкрепа, а в други като например Португалия, Литва и Латвия студентите трябва да плащат от 900 до 5 000 евро само за учебна такса?  Ако се справим с това положение и всеки получи възможност да учи независимо от своето финансово или обществено положение, можем да се заемем с намаляването на младежката безработица.

Момичета и момнчета в класна стая стоят на чинове и гледат към дъската
UNICEF Bulgaria/2014/Pirozzi

Вече са разработени различни програми, които помагат на младежите да преодолеят част от тези неравенства, като например „Еразъм+“ и Европейския корпус за солидарност. Те насърчават мобилността като начин за усвояване на нови умения и придобиване на меки умения, което повишава нашата компетентност и изравнява условията при кандидатстване за работа. И все пак мнозина работодатели все още не ги признават за валидно обучение.

Споделих своята теза: пътуването и доброволчеството са също толкова важни, колкото ученето и именно те откроиха моята биография сред купчината други.

Трудно се променя манталитетът, много фактори са извън нас, но ако започнем например с прилагане на лични препоръчителни писма към Младежката карта, те може би ще се приемат по-сериозно от работодателите. Друг ключов фактор е информацията. Повечето работодатели не познават тези програми и затова е много важно да се намерят нови преки пътища да бъдат осведомени за какво точно става дума. Неотдавна моята биография мина през първоначалното пресяване и бях поканен на интервю за мечтаната работа. По време на събеседването повечето въпроси се отнасяха до програмите, в които бях участник.

Имах късмета да премина успешно през етапа на интервюто, защото имах възможност да обясня принципа на работа, придобитите умения и как програмите ми помогнаха да развия ключовите компетенции за работата, за която кандидатствах. Споделих своята теза: пътуването и доброволчеството са също толкова важни, колкото ученето и именно те откроиха моята биография сред купчината други. Отзивите бяха невероятно положителни и сега с трепет очаквам да получа техния (надявам се) положителен отговор.

Живеем в условия на толкова бързи промени, толкова е лесно да се пътува, да се учи или да се работи като доброволец в чужбина… Нашето поколение наистина има късмет. Но бихме имали още по-голям късмет, ако това беше истина за всекиго, независимо от страната на произход или националността.

Образованието и равенството трябва да са част от всяко семейство


За себе си: На 25 години съм и съм от Португалия. Завърших бакалавърска степен по международни отношения и специализирах права на човека. Живях в Португалия, докато навърших 21 години, и след това почнах да обикалям света: Живях в Европа, Южна Америка и Азия. Делях колиба с амазонско племе, преподавах английски на вътрешно разселени деца в Богота, изучавах Югоизточна Азия и прекосих Косово надлъж и нашир с велосипед… пътуванията ме научиха на повече, отколкото можеха да ме научат хиляда книги, и ме превърнаха в това, което съм.

Децата и младежите са част от най-голямото богатство на Европа. Във връзка с изборите за Европейски парламент през май „Младежки гласове“ пусна специална поредица блогове, за да може мненията и гласовете на децата и младежите да се чуят по време на изборите и от новоизбраните европейски политици.