Бизнесът и наемането на хората с увреждания

В световен мащаб над 1 милиард души имат увреждане, като децата са повече от 95 милиона. Според официални данни на Национален осигурителен институт, в България има над 680 хиляди души с трайни увреждания, а заетите на трудовия пазар от тях са едва около 10%.

Едно от основните предизвикателства за пълноценно и активно участие на хората с увреждания в обществения живот е гарантирането на възможности за работа и заетост в интегрирана работна среда.

Партньорите ни от Jamba са обобщили на база опита си десет ключови компонента, които спомагат за основополагането на култура на многообразие на работното място и са валидни за работодателите, подкрепящи включването на хора с увреждания в пазара на труда.

1. Ангажираност – как организацията насърчава ангажимента си към хората с функционални различия и премахването на бариерите за хора с увреждания, както вътрешно сред служителите си, така и външно към клиентите на компанията, потребители и останалите заинтересовани страни;

2. Know-how – как организацията обучава служителите си предварително, за да се увери, че те ще се чувстват спокойни и уверени, ще знаят как и какво да правят, когато комуникират с хора с увреждания;

3. Адаптация на работната среда – как организацията посреща и реагира на нуждите на хората с увреждания и как самият процес на необходими адаптации се превръща в ефективен пример;

4. Подбор на персонал – как организацията привлича и набира хора с увреждания, давайки достъп до най-широк набор от таланти на всяко ниво;

5. Задържане на кадри – как организацията цени служителите си, включително тези, които са с увреждане или са получили такова вследствие на даден работен процес; как бихa се ангажирали с тяхното задържане и развитие;

6. Продукти и услуги – как организацията оценява своите клиенти с увреждания и потребители и отговаря на техните нужди, когато разработва и доставя новите си продукти и услуги;

7. Доставчици и партньори – как организацията ангажира доставчиците и корпоративните си партньори, за да отразява и да даде възможност да изпълни ангажимента си към употреба на най-добрите практики в областта на интеграцията на хората с увреждания;

8. Комуникация – дали организацията е възможно най-приобщаваща, когато общува с хора с увреждания и дори, когато е необходимо – правят ли се индивидуални комуникационни решения за отделните хора;

9. Помещения – доколко достъпни са помещенията на организацията за хората с увреждания и когато е необходимо, правят ли се корекции за отделни лица;

10. Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) – как се гарантира, че ИКТ на организацията са достъпни и използваеми от хората с увреждания и че при необходимост има възможност за корекции за тях.