Необходимо е укрепване на съзнанието относно правата на детето сред обществеността в България. Медиите продължават да бъдат основното средство за комуникация, застъпничество и мобилизиране на ресурси в подкрепа на правата на детето. Въпреки огромния потенциал на традиционните медии и социалните мрежи да насърчават промените в социалните норми, нагласи и поведения, предизвикателство остава етичното отразяване на проблемите, свързани с деца. Въз основа на изследване, поръчано от УНИЦЕФ България през 2013 г., е направено заключението, че правата на детето често се нарушават в масовите медии (както традиционните, така и цифровите) поради пропуски в професионалния капацитет на журналистите (което налага укрепването му) и поради липса на достатъчно познания относно същността на правата на детето (което налага повишаване на осведомеността). Необходимо е подобряване на журналистическото отразяване и професионализъм по отношение на децата в най-неблагоприятно и уязвимо положение, така че да се засили приносът на медиите за повлияването върху общественото мнение и възпитаването на благоприятни за децата социални норми. Друго предизвикателство е непропорционално слабото представителство на децата и юношите в медиите. Това е парадоксално предвид данните от ново проучване на УНИЦЕФ, проведено през 2017 г., според което медийното съдържание е сред най-интересните, въздействащи и обсъждани теми сред самите деца и юноши.
Четири от всеки десет деца у нас живеят в материални лишения.
За сравнение, в ЕС този дял е средно едно на всеки 10 деца. Има още много фактори, допринасящи за уязвимостта на децата и тези фактори трябва да бъдат взети предвид от професионалистите, работещи в медиите (напр. етнически произход, религия, увреждания, социален статус, полова идентификация и обществени норми). Според Конвенцията на ООН за правата на детето (най-широко ратифицираният международен договор за човешки права, който България е приела през 1991 г.) и според българското законодателство
дете е всяко човешко същество на възраст под 18 години.
Какво трябва да имаме предвид, когато отразяваме теми, свързани с деца, и насърчаваме и защитаваме правата на децата чрез медиите в България? Даваме ли достатъчна гласност не само на проблемите на децата, но и на техните мнения и идеи като пълноправни членове на обществото?
